СИНЯ ПУСТИНЯ - Марко Видал

Стихосбирка
Поредица "Космодрум" № 18
Първо издание, илюстровано, 72 стр.
© Марко Викал, автор, 2023
© Ваня Вълкова, художник, 2023
© Петрана Петрова, коректор, 2023
© Жанет Диманова, предпечат, 2023
© За илюстрациите са използвани фотографии на Мириам Фопиани Роман, 2023
© Издава Фондация „Емили“, 2023
ISBN 978-619-7425-28-4

Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, Испания). Завършва славянска филология в Университета на Гранада. Редактор в сп. „Нова социална поезия”. През 2017 г. е награден от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България в рамките на конкурса „Светове и Цветове” за публикациите в блога му „La Tortuga Búlgara”, представящи България пред испаноезична аудитория. Финалист в конкурса „II Justa Poética Alexandre Amad“ със стихотворението си „Трима педали“.
Публикувал е в испаноезичните литературни списания „Círculo de Poesía”, „Vallejo&Co.”, „Altazor”, „Liberoamérica” и „Kametsa” и в българските „Нова социална поезия“, „Литернет“ и „Литературен вестник“.
Живял е три години в София, където започва да пише и на български език. През 2020 започва своята издателска дейност с издателството си „La Tortuga Búlgara”, чрез която издава 6 книги на български съвременни поети.
Преводач на българска литература на испански език и преподавател по испански и български като чужд език.
www.latortugabulgara.com

Негови преводни книги:
Nueva Poesía Social. La Antología (La Tortuga Búlgara, 2020); Бяло момиче/Muchacha blanca (La Tortuga Búlgara, 2020); Синьото момче/El muchacho azul (La Tortuga Búlgara, 2020); Urban Perfume (La Tortuga Búlgara, 2020); На върха на иглата/En el filo de la aguja (La Tortuga Búlgara, 2021); Hermanos del polvo (La Tortuga Búlgara, 2021)

Негови авторски книги:
„Едно мъжко момиче“ (Фондация Емили, 2022)

"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата „Синя пустиня“ е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през „харам“ и „халал“. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност."

Кирил Василев