„Флуидни ядра“ на Йоана Стоянова: Като сянка на живота сънят, в излишество, потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, то е самото движение, неподвластно на себе. То е променливото в мъглата на удавените понятия, сред които митът за съществуването търси общия ни скелет и само думите, в своя разпад, доближават някогашната му здравина."