"Поетиката на Яна Монева е поетика на двойката. На близост между мъж и жена, която се отдалечава. На отдалечаването ни от самите себе си. Стихотворенията дискретно образуват поема, в която наслагват значения в пространството на истината между това, което сме, и това, което си представяме, че сме. В пространството между представите си за самите нас и начините, по които еднозначно ги коригира сънят. В крайна сметка, това е поетика, която показва как се увеличава свободата между мъж и жена, между две човешки същества; свобода, която рискува да ни е безразлична. Но и болката се разсейва, напрежението отпада. Всички опити да се извиним са ненужни, невъзможни – и успешни. Яна Монева е много прозорлив психолог и поет, със собствен лечебен драматизъм, в който мнозина се разпознаваме."